Lomovera's Blog

Posted in думи by lomovera on August 27, 2010

Everyone eats and drinks, but few appreciate taste.

Advertisements

good morning sunshine

Posted in думи by lomovera on July 30, 2010

sofia pride is on 26 june: love equality, embrace diversity

Posted in думи by lomovera on June 16, 2010

it doesn’t matter whom you love and how, what matters is to love at all.

I miss the playwriters like sarah kane

Posted in думи by lomovera on February 23, 2010

още един текстови пост по изключение. сетих се, че ако бе жива, сара кейн щеше да навърши 39 години този месец. няма да обяснявам коя е тя. този пост е за всички, на които им липсват таланти като нея.  прилагам един от любимите си монолози от пиесата й “копнеж”.

 

“And I want to play hide-and-seek and give you my clothes and tell you I like your shoes and sit on the steps while you take a bath and massage your neck and kiss your feet and hold your hand and go for a meal and not mind when you eat my food and meet you at Rudy`s and talk about the day and type up your letters and carry your boxes and laugh at your paranoia and give you tapes you don`t listen to and watch great films and watch terrible films and complain about the radio and take pictures of you when you`re sleeping and get up to fetch you coffee and bagels and Danish and go to Florent and drink coffee at midnight and have you steal my cigarettes and never be able to find a match and tell you about the tv programme I saw the night before and take you to the eye hospital and not laugh at your jokes and want you in the morning but let you sleep for a while and kiss your back and stroke your skin and tell you how much I love your hair your eyes your lips your neck your breasts your arse your

and sit on the steps smoking till your neighbour comes home and sit on the steps smoking till you come home and worry when you`re late and be amazed when you`re early and give you sunflowers and go to your party and dance till I`m black and be sorry when I`m wrong and happy when you forgive me and look at your photos and wish I`d known you forever and hear your voice in my ear and feel your skin on my skin and get scared when you`re angry and your eye has gone red and the other eye blue and your hair to the left and your face oriental and tell you you`re gorgeous and hug you when you`re anxious and hold you when you hurt and want you when I smell you and offend you when I touch you and whimper when I`m next to you and whimper when I`m not and dribble on your breast and smother you in the night and get cold when you take the blanket and hot when you don`t and melt when you smile and dissolve when you laugh and not understand why you think I`m rejecting you  when I`m not rejecting you and wonder how could you think I`d ever reject you and wonder who you are but accept you anyway and tell you about the tree angel enchanted forest boy who flew across the ocean because he loved you and write poems for you and wonder why you don`t believe me and have a feeling so deep I can`t find words for it and want to buy you a kitten I`d get jealous of because it would get more attention than me and keep you in bed when you have to go and cry like a baby when you finally go and get rid of the roaches and buy you presents you don`t want and take them away again and ask you to marry me and you say no again but keep on asking because though you think I don`t mean it I do always have from the first time I asked you and wander the city thinking it`s empty without you and want what you want and think I`m losing myself but know I`m safe with you and tell you the worst of me and try to give you the best of me because you don`t deserve any less and answer your questions when I`d rather not and tell you the truth when I really don`t want to and try to be honest because I know you prefer it and think it`s all over but hang on in for just ten more minutes before you through me out of your life and forget who I am and try to get closer to you because it`s beautiful learning to know you and well worth the effort and speak German to you badly and Hebrew to you worse and make love with you at three in the morning and somehow somehow somehow communicate some of the/overwhelming undying overpowering unconditional all-encompassing heart-enrichning mind-expanding on-going never-ending love I have for you.”

 

Tagged with: ,

day off / 24 часа без интернет

Posted in думи by lomovera on February 14, 2010

това са думи по изключение, а сега е 23.55 вечерта на 14 февруари. точно след 5 минути ще изключа интернета си за 24 часа, затова и снимка няма да има. защо? защото в понеделник, 15-ти, е day off. (денят обяснен при надя и пламен )

утре ще се събудя. ще се усмихна. вероятно ще припляскам няколко пъти с ръце още в леглото, както обикновено. ще ми е все едно, какво е времето навън. ще ме радва денят със своето многообразие. ще тананикам някоя глупава италианска песен, докато правя кафе. ще си поиграя с котката. ще си сложа различни чорапи, както обичам. ще видя лицата на хората в метрото. ще се огледам в колегите си на работа. ще разгледам албума на карл блосфелдт отново. ще обядвам на маса, а не пред монитора. ще се разходя в парка след работа. ще забележа, че пролетта идва, колкото и да не ми се вярва сега. ще си спомня, че не искам да мрънкам срещу света, а да се опитам да разбера колкото мога повече от него, без да го променям. ще се прибера вкъщи и ще чета любимата си книга на клод леви-строс за стотен път. ще си облека пет милиметровия неопрен и ще кисна под душа, защото гмуркането ми липсва. ще слушам накаи, или кемикъл брадърс, или брахем или онази песен на кейс чойс, която ми изпя и ми обърна стомаха. ще си помисля за онези, които са далеч. ще се обадя на тези, които са близо. ще видя хората, които са до мен. ще се срещна със себе си. ще си спомня, колко много време имам всъщност.

щастлив ден на всички, които заявиха, че ще участват в тези “24 часа без интернет”. които ще изключат гугъл, туитър, фейсбук, пощи, торент сайтове, блогове, онлайн вестници и всичко останало, в чийто истеричен шум често не чуваме самите себе си. утре ще бъдем аналогови някъде, а във вторник ще постна новата снимка. защо? защото все пак това е фото-блог и да споделям с вас страстта си по лентовата ломо фотография е повече от вдъхновяващо. думите тук са по изключение.